КРЪСТЮ МИРСКИ

Живот и спомен

Роден е на 15 януари 1852 г. в Котел. Пълното му име в някои архивни документи е Кръстьо Иванов Попниколов Стефанов Мирски. Произхожда от възрожденски род, свързан с Гаврил Кръстевич.

Учи в земеделско-индустриално училище в Чехия, владее френски, гръцки и немски. Работи като учител и съдия в Тулча, а след Освобождението — през 1878 г. — се установява във Варна.

Тук той става:

юрист и адвокат;

публицист и книжовник;

народен представител;

кмет на Варна;

културен и театрален деец;

действителен член на Българското книжовно дружество — днешната БАН.

Кметът, който започва да превръща Варна в модерен град

Кръстю Мирски управлява Варна през два отделни периода: 1888–1890 г. и 1905–1906 г.

При неговото управление се работи по проекти, които днес бихме нарекли стратегически:

строят се училищата „Св. Наум“ и „Св. Кирил и Методий“;

изграждат се първите Морски бани;

започва изграждането на Часовниковата кула;

построява се зала „Съединение“ — днешният филиал на Варненския театър;

общината предоставя терен за държавна болница;

подготвят се планове за водоснабдяване, канализация и електрификация;

разширява се Морската градина;

застилат се улици и се проектират нови градски пространства.

През 1906 г. Мирски издава специална брошура от около 80 страници, в която описва какво трябва да се направи за развитието на Варна. Това показва, че не е бил просто административен кмет, а човек с дългосрочна представа за бъдещето на града.

Книгите, печатът и библиотеката

Мирски е сред основателите на варненската „Книжовна дружинка“. Именно от нея постепенно се развива днешната Регионална библиотека „Пенчо Славейков“.

Той:

създава една от първите книжарници във Варна;

помага печатницата на Райко Блъсков да бъде преместена в града;

насърчава книгоиздаването и четенето;

сътрудничи на вестници и пише по обществени и образователни въпроси.

Един от първите преводачи на Шекспир

Особено интересна е връзката му с театъра. Кръстю Мирски е сред първите български преводачи на Шекспир. По негов превод през 1906 г. в Народния театър е поставен „Венецианският търговец“.

Той подпомага и варненските любителски театрални дружества, осигурява общинска подкрепа и насърчава създаването на постоянна трупа. Така името му остава свързано и с началото на организирания театрален живот във Варна.

Политическа дейност

Кръстю Мирски е избиран неколкократно за народен представител, включително във Великото народно събрание. Свързан е с Демократическата партия.

Това е интересен тип политик, какъвто днес рядко виждаме: едновременно кмет, юрист, преводач, издател, обществен просветител и човек, който лично участва в културния живот.

Неговият внук

Внукът му също се казва Кръстьо Мирски — проф. Кръстьо Петров Мирски (1920–1978). Той става един от най-значимите български театрални режисьори и педагози. Учи театрално изкуство в Париж, Виена, Мюнхен и Кьолн и преподава на актьори като Николай Бинев, Любомир Кабакчиев, Ванча Дойчева и Иван Налбантов.

Получава се красива приемственост: дядото помага театърът във Варна да се роди, а внукът се превръща в един от големите учители на българския театър.

Кръстю Мирски-старши не е просто човек, чието име стои на една варненска улична табела. Той е от онези възрожденски по дух личности, които са приемали града като собствен дом — и са строили едновременно улици, училища, библиотека, театър и гражданско общество. Община Варна, Регионална библиотека – Варна, БНР за проф. Кръстьо Мирски и неговия дядо.